За книгата
Соболев Архиепископ Серафим (Николай) Соболев ("владика Серафим") е един от видните архиереи и богослови на Православната църква в Русия. Той се родил на 1. декември 1881 година в Рязан (бил десето дете в семейството на чиновника Борис Матвеевич Соболев), след което приел името на св. Николай Мирликийски. Неговото раждане, детство и юношество се съпровождали от знамения, които загатвали духовното направление на неговият жизнен път. Неговата благочестива и дълбоко вярваща майка, Мария Николаевна, горещо желаела той да стане свещенослужител, което съвпадало и с неговото собствено желание. След като завършил с отличие Рязанската духовна семинария, той завършил през 1908 година и Санкт Петербургската духовна академия с научната степен "кандидат на богословските науки". Когато бил студент в четвърти курс, на 26.01.1908 година, приема монашески постриг с името Серафим, в чест на преподобния Серафим Саровски, прославен през 1903 година. След това бил ръкоположен за свещенодякон, а месец по-късно на 18. март 1908 година за иеромонах. През следващите десет години отец Серафим работел като преподавател в Житомирската духовна семинария, помощник възпитател в Калужската духовна семинария, инспектор в Костромската духовна семинария и ректор на Воронежската духовна семинария. В смутното време на обществени вълнения и духовни колебания, младият пастир проявявал необикновена твърдост, мъжество и безкомпромисност по въпросите на вярата. Заедно с това, той се отличавал и с необикновена кротост, смирение, доброта и любов към ближните, с което спечелил заслужен авторитет и уважение сред колегите и възпитаниците си. Бъдещият архипастир се срещал със св. Иоан Кронщадски, посещавал знаменитите оптински старци - схиеромонах Иосиф (Литовкин), схиархимандрит Варсануфий (Плиханов), схиеромонах Анатолий (Потапов). Откривал пред тях сърцето си, изповядвал се и се ръководел от техния духовен опит. След Октомврийският преврат на 1917 година, семинарията във Воронеж била закрита. Архимандрит Серафим станал свидетел нагонения и насилие срещу духовенството. Сам слушал стоновете на монасите от Воронежския Митрофанов манастир, които били заровени живи в земята.(!) Майка му го умолявала да бяга, но архимандрит Серафим винаги и във всичко търсел Божията воля и се обърнал към прозорливия старец Аарон, който се подвизавал във Воронежския Задонски манастир. От неговите думи, той разбрал че по промисъл Божий му предстои да попадне в "добра страничка" ("хорошую сторонушку"). Ден преди навлизането на Червената армия във Воронеж, архимандрит Серафим напуснал града, заедно с брат си иеромонах Сергий. На прощаване майка му, която повече той не видял, го благословила с иконата на Пресветата Богородица с думите: "Поверявам те на покрова на Божията Майка". През 1919 година архимандрит Серафим получава назначението ректор на Екатеринославската деховна семинария, но града е завзет от отрядите на Махно и той е назначен във все още свободния от червените, град Симферопол, в качеството на ректор на Таврическата духовна семинария. На 1. октомври 1920 година, на празника на Покрова на Божията Майка, архимандрит Серафим е ръкоположен в санепископ Лубенски, в катедралния събор, в Симферопол. В края на октомври, когато болшевиките нахлули в Крим, владиката поискал от Таврическия епископ Димитрий благословение да остане в Русия. Архиепископът се колебаел и за това прибягнал към жребий. След като се помолил пред Курско-Коренната чудотворната икона на Богородица "Знамение", той изтеглил листче с надпис "да отпътува". На 1. ноември 1920 година владика Серафим, заедно със своя брат, отплувал на парахода "Херсонес" за Константинопол. След кратък престой в Константинопол, владиката бил назначен отВселенската патриаршия за преподавател по догматика във Висшата духовна школа на остров Халки, където четял лекции на гръцки език. С ходатайството на енориашите на църквата "Свети Николай" в София, между които имало много военни емигранти, които познавали владиката от Константинопол, през месец май на 1921 година с решение на Висшето църковно управление зад граница, епископ Серафим бил назначен за настоятел на църквата "Свети Николай" към руското посолство в София и руския манастир "Св. благоверен княз Александър Невски" в Ямбол. Владика Серафим пристига с брат си в България на 6. май 1921 г. До края на дните му предстои да живее в православна страна, управлявана от цар Борис, кръстник на последния руски император, сред добросърдечен народ, запазил признателността си към своите братя освободители и любовта си към руската култура и просвета. Владиката почитал много българския светец св. Иоан Рилски Чудотворец, като го наричал "красота и слава на Българската църква".Владика Серафим сам написва акатист на св. Иоан Рилски, тъй като дотогава нямало такъв, създавайки великолепен образец на химнографската литература, който получава широко разпространение сред вярващите. Днес над гроба на владика Серафим в криптата на Руската църква е изобразен именно св. Йоан Рилски. Владика Серафим учел на смирение, кротост, непрестанно помнене на Бога и искрена любов към ближния. "Зимата е люта, но раят е сладък - казвал той на униващите - ние сме гости на земята, прелетни птици". "В своя брат ние трябва да виждаме Ангел, на греха му да гледаме като на болест", често повтарял той. В най-сложните ситуации той учел да бъдем "незлобливи като гълъби и мъдри като змии". Владиката казвал, че не е достатъчно само чистото изповядване на православната вяра, но и да се живее по тази вяра. Самият той бил прекрасен пример за това. Още от млади години той носел подвига на строгото постничество и непрестанната молитва. Владиката спечелил дълбоката любов на своите енориаши със своята вярност на православието, искрено служение на паството, скромност и доброта. Той се отнасял към хората с неизменна ласка и обичал да повтаря думите на св. Амвросий Оптински: "От ласки - другие глазки", наричал своите чеда "моя радост, мое съкровище, мои мили и ненагледни дечица". Децата особено усещали искрената любов и доброта на сърцето му, непрекъснато ходели вкупом след него, а някои като го гледали, си мечтаели да станат свещеници или монаси. Владика Серафим оставял благодатна следа в душата на всеки, който идвал при него за благословение, съвет или утешение. Той горещо се молел за своите духовни чеда, по неговите молитви благополучно се изцелявали болни, разрешавали се и най-сложните проблеми. Владиката се молел и за своите врагове, покорявайки с любовта си недоброжелателите и гонителите. Той поразявал съвременниците си със своята прозорливост - неговите духовни чеда разказват за чудесни случаи на проявление на този негов благодатен дар, а самият той смирено казвал за себе си: "Не съм прозорлив, стана случайно". Същевременно не одобрявал нездравите проявления в духовния живот, увлеченията по мистицизма и псевдодуховните преживявания. Когато служел владика Серафим, богомолците, по думите на съвременници, усещали в храма необикновеното присъствие на Божията благодат. Една от неговите духовни дъщери си спомня: "Когато Владиката влизаше в олтара, събираше и възнасяше всички към Бога". А едно малко момиченце веднъж по време на богослужение възкликнало: "Владико, вие ухаете на рай! ". Корици: Меки
Кратко жизнеописание на архиепископ Серафим — Колектив. Издателство: Православен кошер. Година: 1991. Език: Български. 128 страници. Състояние: Много добро.