За книгата
Живот, дело, епоха 1834-1879 Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия "Петьофи", доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг и Мюнстер. Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание "Извор" през 1895 година. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет "Свети Климент Охридски") в София през периода 1895 - 1898 година. Като редовен студент публикува първите си научни статии: "Произход и родина на старобългарския език" и "Българските народни приказки и тяхното потекло". По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898 - 1900), а през 1900 - 1903 година е учител във Видин и София. През 1904 година защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага. От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година - редовен професор, като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921 - 1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на Народния театър, а през 1935 - 1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година - действителен член на Българската академия на науките, през 1940 - 1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологически институт. Членува в масонската ложа "Светлина". Член-учредител е на Македонския научен институт. От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година). През февруари 1946 г. 54 интелектуалци пишат писмо до регентите, министъра на правосъдието и Националния комитет на ОФ с молба той да бъде амнистиран, като се обосновават подробно с неговите научни, обществен и преподавателски приноси. Кръстьо Сарафов саморъчно добавя под текста: "Най-голямата ми радост по случай петдесетгодишния ми юбилей ще бъде амнистирането на професор Михаил Арнаудов". Реабилитацията обаче става след почти 10 години - на 28 юни 1954 година. След това комунистическият режим му разрешава и да публикува. С решение на Министерски съвет имуществото му е възстановено на 17 май 1960 година. През 1968 г. е удостоен с орден "Народна република България", първа степен. Корици: Твърди
Любен Каравелов — Михаил Арнаудов. Издателство: БАН. Година: 1964. Език: Български. 863 страници. Състояние: Отлично.