За книгата
Тоне Иванов Крайчов (Крайчев), един от малко известните дейци на българското национално-революционно движение, е запечатал името си в историята на възрожденската литература със своите неозаглавенн интересни записки, познати от първата им публикация в периодичния печат с названието "Диарбекирски дневник". Те поднасят главния изворов материал, върху който може да се изгради твърде оскъдната биография на този заслужил българин, чиято личност е все още слабо осветлена. Той е роден през 1842 г. в село Желява, Софийско, потомък на дядо Крайчо, известен по онова далечно време като голям родолюбец. Селото е разположено под връх Мургаш, Западна Стара планина, и заема на времето си централно място спрямо другите съседни села като: Бухово, Столник, Елешница (сега Йорданкино) и Чурек. Това се отразява и при избирането му за седалище на водещия революционен комитет за тези села, както се вижда от записките. В юношеските си години (през 1857 г.) Тоне се учи при известния възрожденски учител Сава Филаретов в Софийското мъжко училище, след което е за известно време учител в родното си село. В ранния период на своята народополезна обществена дейност преди Освобождението Тоне Крайчов като училищен и църковен настоятел ("пристоятел") замисля и построяване на училище в родното си село Желява. За тази цел той посещава известния тогава учител в София Христо Ковачов, за да установят заедно плана на бъдещата училищна сграда. Като продължение на тази безшумна, родолюбива дейност се явява и ктиторството на Тоне по зографисването на старата желявска църква "Николай Чудотворец" в 1867 г. Корици: Твърди
Диарбекирски дневник и спомени — Тоне Крайчов. Издателство: Отечествен фронт. Година: 1989. Език: Български. 210 страници. Състояние: Отлично.