За книгата
Първата книга е със заглавие "Далечните светлини на България" и е своеобразна сага за съдбата на тракийски бежански род от село Енидже, Лозенградско, което като много други през 1913 година е принуден да напусне родните места и да търси убежище в България, да изгради отново своя живот, с цената на много лишения и жертви. През петте части на тази книга: от първата - "Под сянката на ятагана" до петата - "Поуката", авторът проследява всички трудности и перипетии, които изживява семейството на Пею (главният герой в романа) за да премине по възможно най-безболезнен начин турско-българската граница и да открие своя нов дом именно в град Айтос, в прочутата "Маджур махала", преминавайки през "Вихъра на времето", последователно от 1914-1956 до 1957-1992 г. Втората книга "В тунела на времето" е едно продължение на съдбата на наследниците на разглеждания в книгата бежански род в по-нов етап, а именно в годините на промяната. Проследявайки протуберансите в живота на "Децата на Одринска Тракия" (първата част), авторът умело ни въвежда в разковничето на нещата - това са стойностите в живота на младия човек, който неосъзнал докрай измеренията на традициите и ценностната система, се впуска в безпредметно преследване на лъжливи кумири - пари, власт, състояние. Като запознат отблизо с душевността на младите хора, Пенчо Пенчев умело въвежда своите герои в истинския свят на българина - неговите корени и бит. Именно чрез гурбета на младите, наложен им от сменящата се в страната след реформата икономическа обстановка, те научават за своите корени. Това им връща самочувствието на българи и ясно съзнание, че бъдещето се гради на основите на миналото и само народ, който познава миналото си и се учи от неговите грешки е в състояние да изгради бъдещето - такова, каквото е задължено да остави за бъдещите поколения. Именно този урок на историята получават тези младежи, които завръщайки се в България, са коренно променени - не толкова от тежкия труд извън родината, а от осъзнаването за своята принадлежност към тракийските си корени и смисълът от запазването и съхраняването на самосъзнанието на българина. Корици: Меки