За книгата
Мая Михайловна Плисецкая (на руски: Ма́йя Миха́йловна Плисе́цкая; 20 ноември 1925, Москва, СССР - 2 май 2015, Мюнхен, Германия) е велика балерина на 20 век, символ на руското балетно изкуство, многогодишна прима на Болшой театър, ненадмината с изпълнението на "Умиращия лебед" на Камий Сен-Санс, уникална с изяществото и пластичността на танцовите движения на ръцете. Със започването на Великата Отечествена война семейството през септември 1941 е евакуирано в Свердловск, където живее до септември 1942 г. В града няма условия за занимания с балет, но именно там Мая има своето първо публично изпълнение на балетната миниатюра "Умиращият лебед" по музиката на Камий Сен-Санс. През 1942 г. тя самостоятелно, без разрешение на майка си, заминава за Москва и продължава обучението си в хореографското училище, в класа на голямата балерина Елизавета Гердт. През 1943 г. завършва училището и постъпва в Болшой театър. За кратко време е в кордебалет, но не поради професионалните си качества, а в резултат на сложните отношения с леля си Суламиф, която по това време разпределя ролите в балетните постановки. Първото участие като солистка е в главната партия на Маша в балета Лешникотрошачката на Чайковски през 1944 г. До 1959 г. не я допускат до турнетата на театъра в чужбина поради непокорния ѝ нрав, професионални противоречия и политически причини. Забраната се отменя с решение на тогавашния ръководител на СССР Никита Хрушчов. След като Галина Уланова слиза от сцената през 1960 г., Мая е обявена за "примабалерина асолута" (prima ballerina assoluta) на Болшой театър. Смята го за своята родна сцена, на която се чувства най-добре. Но противоречията с чиновниците от най-различен ранг - театрални, министерски, партийни - преследват независимата Мая през цялата ѝ кариера. През 1983 става артистичен директор на балетната трупа на Римската опера и заема този пост до 1985 г. През периода 1988 - 1990 г. оглавява Испанския национален балет в Мадрид. През 1990 г. напуска Болшой театър формално поради пенсиониране, но на практика е уволнена поради разногласията с ръководството. Заминава от Русия, но продължава да излиза на сцена, като активно сътрудничи със световноизвестните балетни трупи Марсилски балет на Ролан Пети и XX век на Морис Бежар. Дейността ѝ не се ограничава само с участие в балетните постановки. Тя много пътува с концерти и майстор-класове. Организира международен балетен конкурс на свое име, чието първо издание се провежда през август 1994 г. в Санкт-Петербург на сцената на Александринския театър. Инициатор е за създаването на балетната трупа Имперски руски балет през 1995 г. и през 1996 г. е избрана за негов почетен президент. Мая Плисецкая присъства в киното с многобройните екранизации на балетните постановки, снима се в няколко игрални филма. На нея са посветени документални филми, включително за френската и японската телевизия. Издава няколко автобиографични книги: Я, Майя Плисецкая, изд. Новости, Москва, 1994 Тринадцать лет спустя: Сердитые заметки в тринадцати главах, изд. АСТ, АСТ Москва, 2007 Читая жизнь свою...изд. АСТ, АСТ Москва, 2010 Корици: Твърди