За книгата
Николай Александрович Антипенко (1901-1988) е съветски военен лидер и един от водещите ръководители на военния тил във Великата отечествена война. Генерал-лейтенант на квартирмейстерската служба (1943). Доктор на историческите науки. В края на август 1941 г. е назначен за квартирмайстор (от септември 1941 г. - началник на логистиката) на 49-та армия, с която преминава през цялата битка за Москва. По време на тази битка армията участва в Можайско-Малоярославецката отбранителна, Тулска, Калужка и Ржевско-Вяземска (1942 г.) настъпателна операция. През февруари 1942 г., по време на посещение на войските и провеждане на съвещание, блиндаж, в който то се е състояло, е разрушен от директно попадение на немска авиобомба. Н. А. Антипенко е контузен и изкопан изпод земята от войници в безсъзнание, а почти всички останали командири, присъстващи в землянката, загиват. От юли 1942 г. - заместник-командир на фронта по логистика - началник на управлението по логистика на Брянския фронт, от февруари 1943 г. на същата длъжност на Централния фронт, от април 1944 г. - на 1-ви Беларуски фронт. Неговата дейност по осигуряване на войски и подготовка за най-големите операции на войната беше високо оценена в мемоарите си от командирите на тези фронтове, К.К. Рокосовски и Г.К. Жуков. Участва във Воронежко-Ворошиловградската отбранителна операция, Севската настъпателна операция, битките при Курск и битката за Днепър, както и в Беларуската, Висло-Одерската и Берлинската настъпателна операция. След победоносното завършване на Берлинската операция, командирът на фронта Г.К. Жуков номинира Н. А. Антипенко за званието Герой на Съветския съюз, но то не му е присъдено. През 1970 г. няколко маршали на Съветския съюз наведнъж - Г.К. Жуков, И.С. Конев, А.М. Василевски и И.Х. Баграмян - изпрати обръщение до Президиума на Върховния съвет на СССР с искане да присъди на Н. А. Антипенко званието Герой на социалистическия труд, но и то не беше изпълнено. От септември 1945 г. - началник на логистиката на Групата на съветските окупационни войски в Германия. Въпреки това, още в края на 1945 г. той е отзован в Москва и назначен за началник на Главното военно строително управление на въоръжените сили на СССР, а през 1948-1957 г. е старши преподавател във Висшата военна академия на името на К. Е. Ворошилова. Корици: Меки