За книгата
Авторът разглежда измамата в най‑широк смисъл - личностна, социална, психологическа и културна. Целта е темата да стане достъпна за широк кръг читатели, а не само за академична публика. Книгата е несистематичен, ненавързан сбор от наблюдения, като структурата на изразяване следва потока на мисълта - авторът не се стреми към академична точност, дори често използва стилистични и граматически "нарушения" с цел ефект. Няма библиография и референтни източници; повечето цитати са спомнени по памет. Авторът ясно посочва, че тези тези могат да бъдат оспорвани и призовава към критично мислене. Измамата е неизбежна, но невидима - хората осъзнават, че са измамени често твърде късно ("като Титаник с айсберга"). В центъра стоят феномени като самоизмамата и компенсаторният рефлекс на човешката психика. Авторът предлага, че измамата се появява като резултат на вътрешни защитни механизми. Особено внимание се отделя на парадокса: вярваме на думите на другите, често не защото те са верни, а защото ни се иска да са такива - "...аз им вярвам, защото ТЕ го казват". "Теория на измамата. Книга 1" не е научна публикация, а е философско-есеистичен опит - авторът анализира измамата като човешка, социална и психологическа концепция, без претенции за академичност. Текстът е композиран по "потока на съзнанието", лишен от точни източници и строг стил, но замислен да предизвика размисъл и самоанализ. Читателят получава прозрения в наглостта на измамата, механизмите на самоизмамата и вътрешния диалог между истина и приятна заблуда. Корици: Меки