За книгата
"Реките, от които пих вода" е поетична книга на българския поет и публицист Димитър Методиев. Сборникът представя зрелия етап от творчеството му и обединява лирика, насочена към паметта, времето и духовните корени. Творбата е емблематична за посоката на българската поезия от втората половина на XX век. Централният образ - реката - свързва личното и историческото време, изразявайки приемствеността между поколенията. В стиховете се преплитат мотиви за родния край, моралната отговорност и опита на човека да съхрани духовна чистота в променящия се свят. Корици: Твърди