За книгата
"Наръчно Св. благовѣствованіе или сборъ отъ Евангелскы-тѣ чтенія" е църковно-религиозна книга, съставена, преведена и издадена от Кузман Шапкарев. Тя съдържа подбрани евангелски текстове, предназначени за четене по време на богослужение през цялата църковна година. Четивата са подредени според неделните служби, големите християнски празници и други църковни и житейски обстоятелства. Към основната част е добавен и раздел с евангелски текстове, предназначени за Страстната седмица, Възкресение Христово и други случаи. Особено значение има езиковият характер на книгата. Шапкарев представя текстовете на старобългарски/църковнославянски и на новобългарски език, с което се стреми да направи евангелските четива по-достъпни за българското духовенство и миряните. Така книгата изпълнява не само религиозна, но и просветителска функция. "Наръчно Св. благовѣствованіе" може да се разглежда като част от възрожденските усилия за въвеждане и утвърждаване на българския език в църковния живот. Чрез нея Шапкарев съчетава православната традиция с потребността богослужебното слово да бъде разбираемо за обикновения български човек. Книгата представлява ценен паметник на българската възрожденска книжнина и свидетелство за ролята на църковната литература в национално-културното пробуждане. "Нарѫчный св. посланичникъ: или сборъ отъ апостолскы-тѣ чтенιя" е църковно-религиозен сборник на Кузман Шапкарев, издаден в Цариград през 1870 г. Книгата съдържа апостолските четива, предназначени за богослужението през църковната година. Материалът е разделен на четива за неделните служби, за главните християнски празници и на допълнителни текстове, предназначени за различни църковни обстоятелства. Шапкарев представя текстовете на старобългарски/църковнославянски и на новобългарски език. По този начин той следва същия основен принцип, който се откроява и в "Наръчно Св. благовѣствованіе" - да съчетае традиционния църковен текст с по-достъпна езикова форма за българското население. Книгата има важно място в културно-просветната дейност на Шапкарев. В условията на Българското възраждане богослужебният език е не само въпрос на религиозна практика, но и средство за културно и национално самоопределение. Поставянето на апостолските текстове на новобългарски език допринася за тяхното по-лесно разбиране и за разширяването на употребата на българския език в църковната среда. "Нарѫчный св. посланичникъ" е ценен възрожденски паметник, който показва стремежа на Шапкарев към просвета чрез църковната книга. Наред с религиозната си функция сборникът има езиково, образователно и историко-културно значение. Корици: Меки